Бабите ни

Собствено Търсене

Здравей! :) Защо само четеш, а не пишеш? Всеки тук е готов да помогне, с каквото може. :)

[Муза]

Този ден при мен отдавна е дощъл, бабите ми и двете починаха и не можаха да доживеят раждането на моето дете.
И на мен нямаше кой да ми каже да осоля малката сланинка, мале, че е и момиче! 
Сисе, това са бабини деветини, нали?
То който си мирише, ни солене, ни къпане му помагат! Ох, като се сетя за една стара колежка как фунтеше, ужас, ама това отиде в друга тема.

[Birdy]

Обожавам баба ми, всички казват, че съм се метнала на нея. И мен тя ме е гледала повече като дете, тя е топлината и уюта на детството ми.
Една добричка, миличка ... Мама винаги е казвала, че тя (тя й е свекърва) се е грижила за нея повече от майка й, която е в Плевен и че мама с течение на годините я е заобичала повече от майка си.
Страхотна жена.
Като намрази някой обаче, мрази до кръв. И досега ме посреща с "Идиота обажда ли се" 

Пък за соленето - баба е карала мама да ни соли, по същата причина. Обаче мама казала, че на татко потта дооооста осезаемо мирише, така че явно соленето не действа, така че сме се спасили от пресоляване 

[galia]

Нямам си баба ама ми харесва темата. С майка ми сме с 40 години и е почти като баба ми - поне като деца всички наоколо ни бъркаха. Не мога да кажа, че не ми помага за детето обаче се сблъсквам с някакви разбирания от преди 1000 години.
Според нея след като съм родила вече живота е свършил и трябва да съществувам единствено заради детето.
Имам право само на работа да ходя.
А за соленето ми стана много смешно. И аз излезнах пред свекито с довода на Бърди - че на сина й не се е отразило. А тя имаше и напъни да и връзвам крачетата за да са и прави, че е момиченце.

[my_everything]

Баси, само аз ли говоря толкова емоционално за баба си 

[Isa]

Баси, само аз ли говоря толкова емоционално за баба си 

Защото те е отгледала... Странно колко много от вас са били отгледани от бабите си. 
Моите баби не са ме гледали като бях малка. Аз бях 'момичето на дядо', но той почина още докато бях малка. Неговата жена пое щафетата да ме глези. Каквото кажа аз е закон за нея. Като студентка вечер се прибирах от дискотека в 1 през ноща, а тя се будеше и ме чакаше да си измия косата, после по 2 часа ми я плетеше на плитки и си говорехме за живота 
Много е готина, но и много проклета /предава се по женска линия в нашия род/. Другата ми баба не е толкова готина, но също е много проклета. Здраво е стъпила на врата на дядо ми - човека гък не може да каже.

Имам много ясен спомен от всичките си прабаби и прадядовци. В нашия род всички са дълголетни - докарват до към 100-те. Едната от прабабите ми /почина на 98/ като беше на около 90 ми се оплака, че вече недовиждала и й се налагало да слага очила, за да си чете Библията.  Другата до последния си ден седеше до печката и командваше всички млади без никакви проблеми.

За дядовците няма ли да отворим тема? 

[Муза]

Да, и аз искам за дядовците, дори за прадядовците!
Моят прадядо доживя 99 г.. Беше прекрасен и жизнен човек. Всеки ден вървеше с километри. Ходеше си пеш до лозето с пръскачката машина на гърба стареца. Четеше без очила до последно заглавията от вестниците! Свиреше на кавал и разни там свирки и окарини. Много обичахме да го слушане и да ядем ябълки с него. С това го помня - всеки ден си белеше с 1 малко  джобно ножче по 1-2 ябълки! Май затова доживя до тия години. Легнал си една вечер, нещо бил настинал, хапчета не пиеше, че да не му навредят, и така както си заспал, не се събудил милия! Лека му пръст! Най-добрия Човек на Земята - Мъж !
От него си имам старинен джобен сребърен часовник!

[Trayana]

Сиси, разцепи мрака!!!! Е аз сега кво- един бъдещ миризливец ли си отглеждам????!!!  Ще я убия баба ми че в такова невидение ме е оставила! 

Не мога да се стърпя да не напиша това, което аз знам по въпроса, ако и по-късен пост да е осветлил въпроса.

Тъкмо като наближи аз да раждам преди няма и 16 месецаm (а не преди много години!), и по новините, и по вестниците писаха за едно новородено, което софийските лекари не бяха успели да спасят от едно такова ритуално солене. Майката се тръшкала, ревала и не давала, ама бабите надвили и...уморили горкото детенце!  (да поясня: умира детенцето не от друго, а от изгарянето амнайста степен, която получава от килото сол, в което го държат. а че никаква сол не може да повлияе на потните жлези, които са си предимно генетично предопределени, просто няма какво да се обяснява)

Моля, ако имате някоя бременна приятелка с баба/майка тиранин, която малко е назаднала с информацията и държи на някакви безумни традиции (от типа - винена попара и биберон с мед  !!!) не им позволявайте да морят новоредени с такива безумия!

А колкото до моите баби - едната съм й просто двойничка, а другата......просто не е от нашия род - толкова различна и чужда ми беше.

И както се казва - дете без баба си е кръгло сираче! 

[Tintina]

Моите баба и дядо - родителите на майка ми, също може да се каже, че почти са ме отгледали до 7-годишната ми възраст. Страхотни хора бяха, лека им пръст. Баба ми до последно си ходеше на маникюр, педикюр, гримираше се, нови дрехи си шиеше. Страшно я обичах тази жена, така ми липсва понякога и тя, и дядо. От техния дом ми останаха прекрасни спомени с огромната ми рода (също като в "Моята голяма гръцка сватба", само дето моята рода беше еврейска), с празнично подредените маси на празник, с уважението и любовта, които имаха съпрузите помежду си. Сега тази рода е пръсната из целия свят...
Другата баба - на баща ми, виждах много по-рядко, но и те с другия ми дядо ми имат огромен принос в оформянето на моята личност. Баба ми и досега си е жива, даже си работи, нищо че е на 75 години, но за съжаление разстоянието и времето някак си погубиха връзката между нас...
Имам си и трета баба - майката на втория ми баща, но тя някак си не успя да се впише в картинката. Чужда я чувствам, а и не може да се мери нито по интелект, нито по отношение, нито дори по бит с "родните" ми баби и дядовци... За разлика от втория ми баща, който чувствам като истински баща, нея не я чувствам като истинска баба. Може би защото, когато майка ми се омъжи за баща ми и той доведе у тях "чуждото" дете, тя ме възприе като ремарке, а не като внучка. И я слушах как мърмори срещу майка ми всеки ден, когато тя беше навън или на работа...

[Trayana]

Да се изкажа сега за любимата ми баба (на която приличам), щото заслужава много голяма почит да й отдам и тук.
Нямам спомен да ме е отгледала тя, но най-щастливите ми детски спомени са от летните ваканции при нея. Правеше едни неповторими...като мекици (карталачета се наричат, а в селото на другата ми баба - таркалачета  ) и сутрин цялата къща миришеше толкова уютно!
От нея имам завещана една шевна машина Singer, която е на повече от 100 години, защото е била на свекърва й http://en.wikipedia.org/wiki/Singer_Corporation

Баба ми беше страшно широко скроен и мъдър човек. Когато чичо ми умира и оставя млада невеста с малко детенце, тя - свекървата - казва на снаха си "Млада си, трябва да се ожениш и деца да раждаш". И й намира мъж. С втория си мъж и детето от него, стринка ми идваше на гости много често, макар че живеят на другия край на България, и бабчето се радваше еднакво и на двете дечица като на свои внуци. Няма такава свекърва!

Също така лееше куршум, гледаше на боб и цереше гущер (магарешка кашлица  ).

[kiara]

Лелееее, това със соленето за първи път го чувам 

Моите баби си ги обичам и то много.  Дядо ми обаче беше номер 1 за мен. Добре, че бяха бабите да ме научат на това онова в готвенето а и други полезни занимания като плетене, шиене...

Траянче, не съм го чувала това, но явно моите деца са кръгли сираци щото си имат само мама (а от скоро и котка)   

[sunko]

майката на баща ми е починала преди доста години,смътно я помня.а от страна на майка ми баба ми е единствената,която не работи и само на нея мога да оставя за малко дъщеричката си.много ми помага,но и мен ме дразнят някои бабешки реплики отпреди 100 години и начини на възпитание.иначе е по-издържлива и от мен,макар че е на 73г.да е жива и здрава,че иначе лошо 

[MORGANA]

Ех, значи аз съм си порастнала като кръгло сираче. Баба и дядо от страна на баща ми нямах, бяха починали много преди да се родя, а другите бяха много възрастни и починаха когато бах 3-годишна. Така, че реално не знам какво е баба и дядо...Завиждах люто като бюх дете на всички, които имат баби!
Но пък положителното е, че никой не е настоявал - да си мариновам детето със сол...ааа БНД и родатата му настояпаха за мазана с мас...пфууууу...но ги резнах, че бебето ми не е мезе за ракия! А и мастта е жесток алерген за кожата!....А това с връзването на краката, за да станат прави е предпоставка на 100% за луксация на тазобедрената става в по-късна възраст...Сори за спама

[sunko]

и аз да се допълня за осоляването,мазането с мас и замезването 
баба ми се опита да пласира идеята и за двете,обаче нъцки- не я огря  това са такива отживелици! има толкова хубава съвременна бебешорска козметика и олио за тяло,че нищо друго не ти трябва освен парички,за да си ги купиш!
обаче мен на времето са ме осолявали най-редовно ...срам  ама кой да ти знае тогава..

[lilivid]

Бабите ми бяха страхотни жени. Тази, на която сьм крьстена, беше от старата аристокрация. Научи ме на обноски, деликатност, търпение. Винаги ми казваше, че с тьрпение и добро всичко се постига. Аз, уви, и до ден днешен не сьумях да стана тьрпелива по начина, на който на нея и се искаше. Няма да забравя гьстата и боядисана в червено коса, изящните и ръце и спокойствието, което излъчваше. Носеше се много елегантно, винаги поддържана, винаги с грим. С дядо ми имаха 20 години разлика, той я боготвореше и за всеки празник и купуваше лилиуми. Ходеха всяка седмица на театър (тогава живеехме зад Сълза и Смях). Малко преди да почине (беше болна от рак), на абитуриентския бал на сестра ми седна на масата, облечена в наи–хубавия си костюм, изпуши една цигара, поговори с гостите и се качи в стаята си.

Другата ми баба правеше страхотни вити баници от точени кори и наи–хубавите мекици. Като и ходех на гости, винаги се говерехме за гаджета, а тя все ми се подхилваше и чакаше на балкона, докато не се прибера от среща.

Бог да прости и двете! Едната почина малко преди, а другата малко след като родих.

[sugarfree]

все я прескачах тая тема аз, но...и за бабите, и за дядовците
всъщност, с родителите на майка ми така и не се сближих особено, лека им пръст.
най-вероятно поради факта, че бяха много по-привързани към сестра ми и просто ме прескачаха, а и бяха някак по-студени хора.
виж, другите ми баба и дядо, си бяха `мамо` и `татко`, мога роман да напиша за детството си, прекарано с тях на село, както и за майките им, двете най-невероятни прабаби на света, та по-добре да не почвам, инак като нищо ще отиде страници, а и ужасно ми липсват всичките.
само баба е жива още, твърде относително здрава (претърпя 3 операции за последните 2 месеца и предстои 4та януари) и ми е криво, че не мога да направя много за нея и че ми е толкова далеч, единственото, което успявам е да си говоря дълго по телефона с нея и да слушам как се смее през сълзи на историите ми.
...и да броим до следващото лято