Родителите ни

Собствено Търсене

Здравей! :) Защо само четеш, а не пишеш? Всеки тук е готов да помогне, с каквото може. :)

[яхнала метлата]

Родителите ми са ми голяма опора. Живеем в различни градове, но знам че винаги мога да разчитам на тях, въпреки че се стремя да е в крайни случаи. Отношенията ни не винаги са били идиеални в миналото, особено с баща ми, но така е между емоционални хора  Пък и с него сме толкова еднакви, че няма начин. Въпреки всичко винаги са ме оставяли сама да си уча житейските уроци, дори в случаите когато е било ясно за опитното око, че съм на грешен път. КОгато стана ясно че "семейството ми" с БНД няма да го бъде, не чух нито един упрек. Останаха на здравословно разстояние в бурните фази, и бяха до мене когато ми бяха нужни. Дали ме "притискат" да си намеря "някой" сериозно...не бих казала, но знам че се надяват тайничко (за баба ми и дядо ми да не говорим, там е жива досада  ). Макар да не са никак настоятелни, тъй като си ме познават и знаят че си подреждам живота най-добре когато не завися от никого. Родителите ми са хора с философска настройка за живота и по тази причина успешно преживяваме "роднинството си"  в условията на "нестандартната" ми житейска ситуация.

[MORGANA]

Не бих казала, че ме подкрепяха емоционално кой знае колко. Майка ми не престана да пили, че 1. трябва на всяка цена да се женим....и до днес го натяква...и 2. като не сме се оженили на всяка цена да бил останел в къщи при нас....и това го натяква понякога. Баща ми (той почина наскоро и така и не разбра, че се разделихме с БНД понеже беше болен от 3 години), но до последно си го търсеше БНД и само него разпознаваше...мен - по-трудно.
Сега майка ми помага за малката, но виждам, че само търси повод да започне отново - трябвало да съм търсела, съответно - намерела някой, не можело  така сама ....Но аз не се давам лесно

[sunko]

много хубава тема,чак сега като се поразрових, я видях.и аз да се разпиша.
още преди да се изнеса от приятеля си,когато стана ясно,че няма да го бъде нашето, майка ми ми каза по телефона да се прибирам вкъщи и да не се тревожа,ч ще си гледаме двете малката.и досега ми е най-голямата подкрепа,включително и финансова.с баща ми не се разбираме от години и не си говорим.съжалявам,както и майка ми,че по-рано не са се развели,но това е друга тема,само поредното доказателство за мен,че колкото по-навреме,толкова по-добре да започнеш на чисто.
не ме е упреквала за нищо,упреква само себе си-че може би ми е повлияла с мнението и изказванията си относно БНД, че защото го е харесвала много (лицемерен г*з,ей... ), сигурно ме е едва ли не натикала в ръцете му.но осъзнавам,че изборът си беше само и единствено МОЙ.за детето и дума не даде да се продума за аборт,а признавам си,и на мен ми хрумна подобна мисъл,макар да съзнавах,че няма как (изнесох се,когато бях бременна в края на 3я месец), но тогава ми беше доста тежко,простено ми е,предполагам.
за друг мъж по-скоро аз й пиля на главата,че няма как да ме вземе с дете и т.н.,а тя ме успокоява,че съм млада и хубава и че това също ще стане,само че не веднага 
баба ми и сестра ми също ме подкрепят много. за съжаление любимият ми дядо почина 10 дни след раждането на малката,така и не успя да я види поне